Job 9

Йов отговаря на Валдад. Божията справедливост. Съзнание за грях

1 А Йов отговори: 2 ^a Наистина зная, че това е така,
но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 ^b Мъдро сърце и мощна сила има Бог:
кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5 Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
6 ^c Той поклаща земята от мястото ѝ,
така че стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява;
и слага под печат звездите.
8 ^d Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
9 ^e Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите,
и скритите пространства ▼

▼ 9:9 От евр. стаи.

на юг.
10 ^g Той върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса.
11 ^h Ето, минава край мен и не Го виждам;
преминава и не Го забелязвам;
12 ⁱ ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му каже: Какво правиш?
13 ^j Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 ^k На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря,
а щях да помоля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 ^l Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
а ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той;
и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста;
ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
бих презрял живота си.
22 ^m Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
24 ⁿ Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите ѝ;
ако не, тогава кой е, който прави това?
25 ^o А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26 ^p преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27 ^q Ако кажа: Ще забравя оплакването си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
28 ^r В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 нечестив ще се смятам;
и така – защо да се трудя напразно?
30 ^s Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 ^t Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря
и да дойдем заедно на съд.
33 ^u Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34 ^v Нека оттегли от мене тоягата Си
и ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото в себе си не съм така уплашен.